The Imaginarium

by **Dayanna Andrews** Сря Сеп 01, 2010 4:41 pm

Когато човек за първи път минеше покрай тази къща, през ума му преминаваха две възможности. Или беше къща на призраците, или бе някаква увеселителна къща. Е, и в двете отношения човек би сбъркал, макар че имаше по малко истина от тях. Тук просто живееше Даяна, винаги желаеща цветове и веселие.
Жената обожаваше да се изляга в меката трева, която без някога да коси, никога не избуяваше над двайсет сантиметра височина. А пък колко хубаво бе да седне на земята и да потопи босите си крачета в лениво течащата рекичка... О, да, Мери обожаваше тази къща и тя бе всичко за нея.
Първото помещение, в което влизаше човек, бе кухнята. Тя не бе особено голяма, но никак не би могло да се каже, че бе малка. Красива и практична, тя задоволяваше всички хранителни нужди на Дая.
До трапезарията водеше една бежава врата. А самата трапезария бе цяло богаство. Макар и малка, тя бе уютна и винаги приветлива. Големите прозорци, които изпълняваха ролята и на врати, простиращи се от тавана до пода, осигуряваха прекрасна гледка на запад и всяка вечер Анн наблюдаваше красивите пражки залези.
Всекидневната, до който се стигаше през дървена врата от трапезарията, също бе в бледожълти, бежави и кафяви тонове и в стар стил. Камината бе запалвана всяка вечер от Хени, за да й бъде топло и уютно, докато си чете някоя и друга магическа книга. Червенокоската наистина обичаше тази стая, тъй като й напомняше за средновековието, което тя много харесваше.
Задължително бе на първия етаж да има и една баня. Тя не бе нищо особено, но все пак беше сладка и хубава.
На втория етаж бяха всякакви други помещения. Спалнята на Дая, която бе във възможно най-успокояващите тонове, се намираше точно срещу дървените стълби. В нея нямаше кой знае колко неща, но изглеждаше претъпкана. И все пак, място имаше достатъчно.
До нейната стая бе спалнята за гости, която също бе много красива, но изглеждаше прекалено празна. Рядко там спеше някой, тъй като повечето гости на Анн си отиваха към два-три през нощта.
Банята, която се намираше по средата срещу двете стаи, бе във френски стил. На пръв поглед не бе никак хубава, а напротив - даже запусната и занемарена. Но това бе един повърхностен поглед, поглед на човек, който си няма представа какво е това красотата. Банята бе наистина красива, защото бе единствена и неповторима, а всяко нещо в нея бе безценно и антично.
А това... Е, това вече бе наистина странно. Но готино, както би се изразила Мери. Това бе таванското помещение, в което бе най-приятно да седиш на здрачаване. То имаше изглед и на изток, и на запад, и така човек можеше от едно и също място да наблюдава и изгрева, и залеза. А когато и последният лъч слънчева светлина изчезнеше зад хоризонта и луната се покажеше, се усещаше магията, която витаеше из къщата. Звездите се виждаха през големите прозорци, а когато към приятната атмосфера се прибавеха и ароматни свещи, пръснати навсякъде из стаята, вълшебството бе пълно.