"Сладка душа"

by **Dayanna Andrews** Пет Сеп 10, 2010 6:46 pm

В дни на студ и мраз, дни на мъгла и облаци, когато всички хора се чувстваха тъжни и бяха потънали в депресия, сякаш отникъде изникваше една цветна къщурка, на която пишеше "Сладка душа". Вече трябва да сте се досетили - това е една голяма сладкарница, на цели два етажа, която винаги приютяваше при себе си тъжните хора, за да ги развесели, и веселите хора, за да ги направи още по-щастливи. Боядисана отвън в тъмночервено и тъмнозелено, с яркожълти прозорци, тази къща нямаше как да не се забележи. А още по-голямо впечатление правеше отвътре.
Стените бяха в най-различни цветове в зависимост от това какво се сервираше. Там, където човек искаше да получи сладолед, стените бяха в бледорозово и бяло, а по масичките направо си чакаха големи сладоледени купички с малки лъжички. Там, където някой искаше да получи някакъв сладкиш, се озоваваше в тъмен ъгъл, боядисан в кафяво и охра, с готови чинийки и вилички на масите. А останалите места... Е, те бяха за някой, който просто иска да изпие един горещ шоколад в студена утрин или пък чаша топло мляко за приспиване вечер. Там вече стените не можеха да се опишат. Просто... Тези цветове не съществуваха в речника на човека, но във всеки случай радваха окото.
Сладкарничката бе притежание на младо семейство австрийци, Лея, жена с дълга, кестенява коса и шоколадови очи, и Хайнрих, висок и едър мъж с тъмноруса коса и дълбоки като океана сини очи.

by **Dayanna Andrews** Пет Сеп 10, 2010 9:16 pm

Студ. Мъгла. Вятър. Пусти улици, затворени прозорци, боклуци, гонени от вихъра. Леденият вятър духаше право в лицето на Рита, развяваше дългата й червена коса като огън зад нея, а вълнената шапчица, която топлеше главата й, правеше опити да отлети. Червенокоската се загърна с зеления си шал, който така или иначе не топлеше, и забърза ход.
Бе странно времето да е такова. Все още бе началото на септември, а сякаш зимата стоеше на прага и само изчакваше, докато минат няколко дена. Но... Затова бе измислена сладкарничката "Сладка душа".
Хети зави зад ъгъла и пред очите й се извиси червено-зелената постройка. Обичаше тази сладкарница. Още откакто учеше в "Хвид Тавшед" идваше тук, даже и нелегално, за да хапне някой ябълков пай и да се постопли в мрачните зимни дни. А и самото излъчване на "Сладка душа" бе като на Дая - цветна, засмяна, винаги готова да помогне на човек в нужда, и все пак независима.
Бледата й ръка се измъкна от джоба и докосна ледената дръжка на вратата. Едно побутване, звънчето иззвъня, и червенокоската вече се намираше в приятна атмосфера. Вътре бе топло, чак задушно, горящие дърва в камината пращяха, а някакви цветя изпълваха двата етажа с прекрасни ухания. Няколко човека обърнаха глави към нея, когато отвън нахлу студен въздух, но Мери побърза да я затвори и хората се върнаха към разговорите си.
Жената се поогледа и леко свъси вежди. Както и очакваше, доста минувачи се бяха набутали вътре заради студеното време. Свободна маса въобще не се виждаше, но Анн бе сигурна, че горе ще има поне една-две. Тя мина през хаотично наредените масички, хорският говор бучеше в ушите й, сякаш сънуваше, а не бе в действителността, и се озова пред дървените стълбички. Набързо се качи по тях, доволна, че все пак е запазила формата си, която бе постигнала през лятото с немалко упражнения. Кракът й стъпи на вече дървения под и се чу леко тупване. Единственият посетител тук се обърна към нея, огледа я набързо и отново се зачете във вестника си. Изглеждаше доста добре, млад, висок, с тъмна коса и зелени очи. Но Рита въобще не се интересуваше от него. Тя избра една по-отдалечена масичка, която бе съвсем в ъгъла на помещението, между два прозореца, и изпусна една въздишка от устните си. Най-накрая можеше да си почине на приятно място. Понечи да погледне през прозореца, но в това време пред погледна й изникна цветното меню на сладкарницата. Тя вдигна глава нагоре, и виждайки Лея, се усмихна широко.
- Здравей. Сигурно не ме помниш. Но аз бях редовна посетителка, докато учех в "Хвид Тавшед". - меко каза Хени и отново се усмихна. Австрийката доби объркано изражение, но след няколко секунди размисъл лицето й светна.
- Даяна! - радостно възкликна жената и се пресегна през масата, за да прегърне жената. Не че някога са били приятелки, но и двете много си допадаха. По нищо не си приличаха, и все пак за Мери Лея бе един вид втора майка. Макар и само с няколко години по-възрастна от нея.
- Как си, какво правиш? По какъв повод си тук? - собственичката започна да я обсипва с въпроси, но Анн забеляза нещо много по-интригуващо. Някакво тъмнокосо момиче, което стоеше на стълбите и се оглеждаше така, сякаш въобще не знаеше къде се намира. И с право - Дая веднага се досети, че тя е от първокурсниците и наистина си нямаше представа какво е това място. Реши, че като е директорка и е видяла нова ученичка, е редно поне да я поздрави.
Червенокоската помаха с ръка по посока на момичето, което я погледна объркано. Хети й се усмихна дружелюбно и тя се приближи към двете жени.

by **Розелин-Нериса Артс** Пет Сеп 10, 2010 10:04 pm

Навън духаше вятър, имаше мъгла, беше адски студено и дори се канеше да вали. Стоях пред вратата на средно - голямата сладкарница. Загърнах се с черното кадифено палто и стиснах куфарите още по - силно, натискайки студената дръжка. Звънецът, окачен на стената иззвъня три пъти при отварянето на вратата, както при старомодните сладкарници. Започнах да чувам пукането на огъня, изгарящ дърветата и усещах топлината му. Тук бе пълна навалица, точно заради това едвам си проправих път към стълбите. Когато стигнах, мигновенно започнах да ги изкачвам.
Седях объркана на едно място, оглеждайки обстановката на втория етаж. Тук имаше само двама - трима човека в сравнение с навалицата на първия етаж. Мярнах как едно момиче или по - точно жена с буйна червена коса, която ми помаха. Стиснах още по - силно куфарите, които носех и се запътих към масата в ъгъла. Първи ден в училище, нямам търпение да разбера в кой дом са ме разпределили, след като изпратих писмото с разпределителния тест към директора на училището.
Застанах между двете жени, продължавайки да гледам объркано. Червенокоската с елегантен жест ме подкани да седна и аз, естествено, седнах на мястото срещу нея. Високото тъмнокосо момиче, очевидно притежателка на сладкарницата ми се усмихна дружелюбно.
- Ще желаете ли нещо? - попита ме тя.
- Само един топъл шоколад. Благодаря предварително. - усмихнах й се и се обърнах към жената, която седеше срещу мен. - Здравейте. Аз съм Розелин-Нериса Навийн Пендагрон Артс
и съм тук, за да уча в училище "Хвид Тавшед". Първокурсничка съм и все още не съм разбрала в кой дом са ме настанили. Приятно ми е. - подадох ръката си към нея и ние се здрависахме. - А вие сте...?

П.П. Съжалявам, че РП - то е толкова кратко, но предишното ми се изгуби и не успях да го копирам.

by **Dayanna Andrews** Пет Сеп 10, 2010 10:18 pm

- Даяна Андрюс, директор на училището, което току-що спомена. - червенокоската се усмихна широко, зарадвана от изражението, което се изписа на лицето на момичето. Доста бе учудена, разбира се - кой би предположил, че една директорка прекарва свободното си време в сладкарничка в близкото градче? Всъщност... доста хора, но всички те познаваха Дая.
Когато чу името на момичето, нещо прищракна в ума на Хени. Звучеше й познато... Такова странно име нямаше как да не запомни. Имаше и сестра. Но засега само това объркано момиче, което седеше на стола, сякаш на него имаше игли, бе й пратило теста.
- В Бранд си. - още веднъж Рита се усмихна и забеляза как лека усмивка се проплъзваше по устните и на момичето. - Между другото, Лея, аз искам един горещ шоколад. Както преди, нали помниш? С много какао, канела и няколко сметанки. - двете жени се засмяха от претенциозността на Анрюс. Но, какво да се прави. Детските приумици си оставаха завинаги будни някъде в сърцето на всеки вече порастнал човек. А Мери все още си беше дете по нейната преценка.
Австрийката изчезна по стълбите надолу и остави двете сами.
- Е... Харесва ли ти магьосническия свят? - попита я Анн и многозначително огледа помещението, което всеки нормален човек би помислил за стая на лудница, а всеки магьосник приемаше като най-обикновена стая.

П.П. Ето, и аз сега писах кратко РП. хД

by **Розелин-Нериса Артс** Пет Сеп 10, 2010 11:13 pm

Бях много изненадана, че лично се срещам с директорката на училището,но и от друга страна много щастлива.
- О, в магьосническия свят е невероятно забавно! - засмях се. Свалих палтото си и го оставих на стола до мен. - Всъщност малко се изненадвам, че си ме настанила в Бранд, защото от най - старите поколения на семейство Артс са били разпределяни в Джорд. Родителите ми ще бъдат изненадани, че ще уча в Бранд - символа на Огъня. Е, аз все пак много се радвам, че ще съм в този дом. - усмихнах се широко, когато пред мен се появи порцеланова, тъмно - кафява чаша, пълна с шоколад. Обърнах се към Даяна. - Такъв е нашия род - поклонник на елемента Земя. Аз всъщност съм първата от всичките поколения на фамилията Артс, която е приета в дома Бранд. Тя е доста прочута фамилия. - въздъхнах, показвайки, че хич не ме интересува. Отпих от топлия шоколад и го оставих обратно на скъпата стъклена масичка. - Чувала ли си за нея? Ако да, ако поискаш мога да ти разкажа повече.

by **Dayanna Andrews** Съб Сеп 11, 2010 9:47 pm

Анн се облегна на лактите си на масата и погледна момичето срещу нея по един съвсем детински начин. Често й бяха казвали, че се държи като дете, но това не бе лошо. Напротив, човек трябваше да се старае да задържи детското в себе си. А и без това тя не можеше да се промени, даже и да искаше.
- Всъщност, колкото и странно да звучи за теб, почти нищичко не съм чувала за тази фамилия. Единствено, че са чистокръвен род магьосници... Което, според мен, въобще не е от значение. Ти смяташ ли, че е важно един магьосник да е чистокръвен? - Мери я погледна с огромен интерес, изписан в очите. Вярно, че самата тя си беше чистокръвна, но никак не обичаше хората, които смятаха децата на мъгъл и магьосник за някакви отрочета, които камо ли не заслужаваха да бъдат изгорени на клада.
Лея се появи с голяма тъмнокафява чаша, същата като на Розелин, която разнасяше уханието на канела из цялото помещение. Тя я остави пред червенокоската, която пък я озари с една широка усмивка. Може да нямаше кой знае колко приятели, но Лея й бе наистина ценна.
Дая отми голяма глътка от течността, без въобще да обръща внимание на това, че бе толкова гореща. Да, едно хубаво нещо бе наследила от баща си. Можеше да яде и пие всичко, независимо дали е ледено като антарктическия лед, или пък вряло като лавата, изригваща от някой вулкан.
Жената хвърли един бърз поглед към единствения друг посетител на този етаж. В същия момент и той отдели погледа си от вестника, насочвайки го към Ета. Тя моментално отклони погледа си и се върна към миловидното лице на Розелин. Защо смяташе този непознат за толкова интересен? Тя рядко се заглеждаше по мъже, още по-малко пък магьосници. Никога не бе мислила за някаква връзка, макар и преди да бе смятана за дивата красавица на курса, но сега бе започнала да се интересува... Явно всичко в този свят се объркваше.

by **Розелин-Нериса Артс** Съб Сеп 11, 2010 10:14 pm

- Прочута е, но мен това не ме интересува, никак даже. И да, целия род са чистокръвни. - казах й, въпреки че знаеше. - За мен е без значение дали някой магьосник е чистокръвен или мъгълокръвен, всички сме магьосници, независимо дали сме изцяло с магическа кръв или не. Това е толкова нелепо, не знам защо в магическите училища винаги се делят на чистокръвни и мъгълокръвни, както в обикновените училища се делят загубеняци и популярни. Извинявам се за думата, която използвах. - отпих от топлия шоколад, очевидно направен по австрийска рецепта, защото наистина бе много вкусен и нито сладък, нито горчив, с една дума - перфектен. - Предполагам и ти си чистокръвна. Ъм, не че се хваля, но моят баща е потомство на крал Артур, той също се казва Артур и от там идва първата ми фамилия. Имам и сестра. Казва Руксандра - Лионора Пендагрон Артс. Ние сме пълни противоположности на външен вид - тя е блондинка, аз съм брюнетка, нейните очи са сини, а моите са лешниково кафяви и нейната кожа е бледа, а моята е със слънчев загар. Но по фигура, височина и стройност сме напълно еднакви. Но както и да е. Животът ми е перфектен, като изключим едно нещо. Леля ми и чичо ми винаги ми казваха " Този свят е егоистичен, а в егоистичния свят печелят само егоистите. Не губи нито една секунда егоистичност." Но аз, естествено, никога не съм ги слушала, защото не мисля по същия начин. Те са като подобие на чичо Скруч преди да го посетят трите призрака. - засмях се на това. Винаги съм обичала да гледам детското за чичо Скруч и все още обичам. - Ами ти? Ти смяташ ли, че е важно да си чистокръвен? - попитах я и отпих голяма глътка от топлия шоколад и след като приключих, оставих чашата на масата, чакайки отговора на директорката.

by **Dayanna Andrews** Нед Сеп 12, 2010 5:21 pm

За миг Рита се замисли над това, което бе казало момичето. Да, определено ставаше за ученичка в "Бялото мълчание". Добра, не е егоистична, не й пука дали е чистокръвна или не.
- Да, позна, и аз съм с чиста кръв. Твърде късно и по доста неприятен начин разбрах, че съм магьосница, но въпреки това се радвам, че го научих така да се каже навреме. Но докъдето знам родословното си дърво, всички са магьосници, макар и не известни. - червенокоската замислено се усмихна и погледът й блуждаеше нанякъде няколко секунди. Спомни си баба си, която, за жалост, преди шест години бе починала. Винаги я бе обичала, обичаше дома й, обичаше уханието й на есенция от лимонова трева, което винаги я съпровождаше, обичаше коледните сладки, които винаги с удоволствие ядяха на коледната утрин в малката й къщичка в покрайнините на Антверпен, белгийско градче. Въобще... Винаги бе свързвала баба Дина с уютното чувство за дом и обич.
Тихото, но нетърпеливо почукване с пръсти по масата, отмерващо минаващите секунди, от страна на Розелин, извади Хени от унеса й.
- Извинявай. - Дая доби леко смутен вид, а след малко продължи с говоренето за магьосническата кръв. - Та така. Аз лично даже нямам нищо против мъгълите, камо ли пък мъгълокръвните магьосници. Те са... Просто са различни, но това не означава, че са долни псета, които заслужават само да бъдат тъпкани и обиждани от "чистокръвни" отрепки, които отвън изглеждат силни, но отвътре са мекотели като голи охлюви. - Мери забеляза ококорените очи на Нериса и млъкна. - Аз... Малко се отплеснах. - тя се усмихна извинително и в рамките на няколко минутки никоя от двете не проговори. Анн отново наблюдаваше непознатият мъж, който продължаваше да чете вестника. От двайсет минути четеше една и съща страница. И ако си мислеше, че ще заблюди наблюдателната Ета... Много се бъркаше. А Навийн просто леко потракваше със сребърната лъжичка в чашата.
- Е... Така да знаеш, рядко казвам толкова неща за себе си, когато за първи път се срещна с някого, камо ли пък с непълнолетно момиче. - Рита вече бе напълно сериозна, детинското пламъче в очите й бе изчезнало и сега лицето й изглеждаше като на наистина възрастна и зряла жена, която е преживяла много. Розелин леко се смути от честността на Хени, но на нея, меко казано, не й пукаше. За първи път бе намерила някой, с когото може да говори свободно, без да получава хапливи забележки или пък насмешливи отговори.
- А ти как и кога научи, че си магьосница? - внезапно попита Дая, решила, че е време да насочи темата към бъдещата ученичка. Не обичаше да говори за себе си много-много.

by **Розелин-Нериса Артс** Пон Сеп 13, 2010 3:31 am

-Всичко започна от четвърти клас нагоре. Имаше момичета, които се мислеха за кралици на света и се натискаха с всяко срещнато момче. И веднъж, в трети клас просто си пожелах едно момиче да падне едновременно със стола и пръстта от саксията с лавандулата да се изсипе върху нея и точно това стана. Или пък в шести клас, едно момиче се перчеше на всички с новия си тоалет и се подиграваше на всички момичета, че нямат такъв и тогава много се ядосах и просто си пожелах темперната боя на чина на едно момче просто да изсипе върху тоалета й и точно това стана. И тогава се прибрах, разказах на родителите си за това, те ми казаха, че съм магьосница и аз научих всичко от тях и от баба ми и дядо ми. И в една студена вечер, точно в тази, когато се разхождах в градината, ми се изпречи един бял тигър, подаде ми писмото и изчезна. Веднага се прибрах в имението, разказах на родителите си абсолютно всичко и веднага тръгнахме за училището и...ами, ето ме тук. - свих безразлично рамене и отпих глътка от топлия шоколад, който по някаква причина все още бе топъл. - Този топъл шоколад не е като нищо, което съм опитвала до сега. Невероятен е. - опитах се да завържа поне един нормален разговор или най - малкото това изречение да не вземе първо в място в списъка ми "Топ 10 най - тъпи разговори, които съм опитвала да завържа.". Да, много дълго заглавие, но като не ми е хрумнало нищо друго какво, забога, мога да направя?!? - Ами ти, как откри, че си магьосница? - попитах и отново започнах да потраквам върху порцелановата чашка с изящната сребърна лъжичка.

by **Dayanna Andrews** Пон Сеп 13, 2010 3:27 pm

Безразличието, изписано по лицето на Розелин, доста учуди младата червенокоска.
- Какво, не смяташ ли, че тук, в "Хвид Тавшед", няма да ти е по-добре? - внимателно попита Рита, надявайки се отговорът да не е този, който очакваше. А и без това щеше да бъде доста нетактично от страна на ученичката да си признае пред директорката, че не смята училището й за интересно.
Хени се замисли за малко, докато си спомни двете случки, които я накараха да си помисли, че нещо не й е наред. Засмя се при спомена, а после проговори.
- Един път родителите ми ме оставиха сама вкъщи. Бях само на четири. Тогава имахме и котка. Една много красива ангорска котка. Аз много я обичах, но тя често ме ядосваше, правеше бели и ме дереше с ноктите си. И в онзи ден така стана. Тя скочи на масата, която току-що бях приготвила за обяд... Да, бях много усърдно момиче. Развали всичко, което бях постигнала сдва часа труд и й се ядосах наистина много. В един момент бях заслепена от ярост, а в следващия тя се бе залепила за кухненския прозорец... - Нериса се разсмя, а заедно с нея и Ета. Това може би беше най-забавният й спомен от детството. - Успях да я отделя от стъклото преди да са се върнали родителите ми, де. А след това, и аз бях трети клас, се ядосах на един съученик. Седеше зад мен и, както подобава на един истински млад джентълмен, започна да ме дърпа за плитките в час по рисуване. Рязко се обърнах към него, погледнах зелената му темперна боя и в следващия миг тя се изстиска върху лицето му. - тъмнокоската отново се подсмихна, но този път Дая остана сериозна. - Смешно е, но след това стана тъжно. Всички ме смятаха за луда и ме обиждаха. Така или иначе, бях принудена да кажа на родителите си, а те се засмяха и ми казаха, че съм магьосница. А след това и при мен дойде белият тижър. - червенокоската реши да млъкне, преди да се издаде, че вече тя е тази, която посещава бъдещите магьосничета. От ръководството на училището й бяха казали, че за нищо на света учениците не трябва да разбират, че белият тигър е просто един зоомаг. Мери нямаше никаква представа защо, но предпочиташе да не рискува.
- И... Да, горещият шоколад е наистина много вкусен. Те двамата, тоест собствениците на "Сладка душа", Лея и Хайнрих, са автстрийци. С Лея сме приятелки още откакто бях на твоите години, но съпругът й е доста необщителен и трудно човек може да завърже разговор с него. Но все едно. Кажи сега, има ли нещо, което да искаш да научиш за училището преди да си пристъпила прага? - Анн замижа с очи, тъй като слънчев лъч се бе появил през прозореца и я осветяваше точно в лицето. Но не му се дразнеше, напротив. Радваше се. Най-накрая, от три дена, щеше да се появи малко слънчце и да постопли вледенената земя.

by **Розелин-Нериса Артс** Пон Сеп 13, 2010 5:19 pm

- Аз всъщност съм много щастлива, че най - накрая ще бъда въведена в магьосническия свят и ще уча в това прекрасно училище. Показах безразличие, защото понякога предпочитам да задържам емоциите за себе си. - казах й. Беше странно, че споделям такова нещо на директорка, но тя бе симпатична жена, без значение дали е по - голяма от мен или не. Насладих се на прекрасния лъч светлина, който влезе през прозореца и погали лицето ми. - Най - сетне слънце, което да стопли земята и да стопи ледовете, така да се каже. - усмихнах се щастливо и отпих от топлия шоколад, който вече бе студен. Явно топлината му зависи от климата. Странно, но и интересно. - Ами, чудех се защо има четири дома и защо символизират четирите елемента. И защо училището се нарича "Бялото мълчание". Знам, че това са глупави въпроси, но мен наистина ме интересува. Все пак съм новак, нищо не са ми казвали за училището. - сведох глава виновно. Ако бях разбрала по - рано, че съм магьосница можех да знам всичко това и да не задавам глупави въпроси, камо ли пък пред директорката на училището. Но както и да е. - Питам те това, защото си мислех, че ако знам дори най - дребните неща, свързани с училището, може да съм прилежна ученичка и да не затъвам до корените на косата си в неприятности. - засмях се на сравнението ми, но след точно минутка спрях и зачаках отговорите на Дая.

by **Dayanna Andrews** Пон Сеп 13, 2010 6:25 pm

Червенокоската също се засмя при сравнението, а след това стана сериозна.
- Напълно е нормално да питаш тези въпроси. Даже би могла да питаш защо хората в картините се движат. - Розелин се ококори, но Мери побърза да проговори, преди момичето да я е прекъснало. - Не мога да ти отговоря на това. Но... Ами, училището се казва "Бялото мълчание", защото преди много, наистина много години... векове, тук почти по цяла година е имало сняг. Най-много три да са били месеците, в които по земята пониквала тревичка. А когато има сняг, знаеш, всичко потъва в мълчание... Прекрасно, вълшебно мълчание, което те кара да забравиш всичките си грижи и да замечтаеш за нещо, за което досега не си си мечтала и в най-смелите желания. А е бяло, защото снегът е бял. - на последното изречение и двете се ухилиха, а след това Анн продължи. - Домовете са четири, защото... Хм, за това вече не съм много сигурна. Може би защото стихиите са четири. Иначе не сме като в английския "Хогуортс", защото там е имало четири основателя на училището, а при нас са само двама. Но това е друг въпрос. А на въпроса защо символизират четирите елемента... Вероятно защото още древните племена, населявали тези местности, правели ритуалите си, с които се обръщали към боговете, точно на мястото, където сега се намира "Хвид Тавшед". А за тези ритуали легендите говорят, че били изпълнявани само на местата, където се събират и четирите стихии и се постига пълна хармония в природата. Ами... Май е това. Нещо друго да те интересува? - Лея се появи от стълбите и отнесе вече празните чаши на двете. Дая се обърна по посока на единствената заета маса освен тяхната, но онзи непознат вече го нямаше там. Жалко. Щеше да й е лесно да се запознае с него сега, когато бе придобила увереност от шоколада.
- Ще желаете ли нещо друго? - попита австрийката, но и двете поклатиха глава в отрицание. Жената остави сметката на масата, която се състоеше от едно листче, на което пишеше "Общо 10 галеона". И Хени, и Нериса започнаха да бъркат по джобовете си, търсейки портмонетата си. Но червенокоската бе по-бърза и извади от голямото, черно кожено портмоне точно десет галеона.
- Заповядай. - каза тя с усмивка, подавайки ги на Лея.
- Не беше нужно... - започна тъмнокоската, но Рита я прекъсна.
- Все едно. Пет галеона не са нещо кой знае колко. На теб ще са ти нужни при посещенията на учениците тук. - Розелин остана учудена, явно не очакваше да посещават градчето.
- И сега... Какво ще правим? - с детинска усмивка, изписана на лицето, попита Ета.

by Sponsored content

"Сладка душа"

"Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"

Re: "Сладка душа"