Гората на въздишките

by **Dayanna Andrews** Вто Авг 31, 2010 6:28 pm

Е, кажете ми, не бихте ли въздъхнали, когато съзрете тази красота? О, да, бихте въздъхнали, и то много пъти. Защото тук гората изглеждаше наистина магическа, пълна с горски феи и нимфи на цветята, които правеха всичко по-красиво. Всяка година гората изглеждаше все по-прекрасна и вълшебна и караше пристъпилите в нея да забравят всичко. Всякакви тревоги, всякакви ядове, всичко. Оставаха без думи, не мислеха за нищо и единствено се дивяха на тази неземна красота. А странното бе, че когато човек излезеше от дебрите на гората, се изпълзваше със спокойствие, въпреки че не помнеше нищо. Рядко някой, който бе влязъл тук, намираше повторно мястото. Сякаш гората изчезваше изведнъж и се появяваше пред някой друг, който има нужда от нея.